Само на крачка от нова надпревара във въоръжаването?

Поне от четири години САЩ знаят, че Русия нарушава Договора за ликвидиране на ядрените ракети с обсег на действие до 5500 километра. Защото на базата на разрешената ракетна система „Искандер" руснаците разработиха по-модерната "Новатор", която американците наричат SSC-8.

И този път Москва реагира така, както винаги реагира на подобни западни обвинения. Първо обяви, че новата система не е сред забранените от договора, после отговори с насрещни обвинения. Според руснаците, НАТО върши същото със системата за противоракетна отбрана в Румъния, която официално била насочена срещу ирански ядрени оръжия, но всъщност можела да се използва за нападение срещу Русия. И Москва трябвало да реагира по някакъв начин.

Назад към 1980-те години?

И както обикновено, и едната, и другата аргументация съдържат рационално зърно. Пита се обаче какво правим оттук-нататък. 

Известно е, че Доналд Тръмп не признава тихата дипломация, той умее само едно: да тропа по масата и да заплашва. В момента, малко преди ключовите междинни избори в САЩ, американският президент иска да се хареса на избирателите си. Путин пък е длъжен да му се опъне, защото иначе ще изглежда като слабак в очите на сънародниците си.

Двамата мерят мускули точно както се случваше в началото на 1980-те години - по времето на голямата надпревара във въоръжаването между НАТО и Варшавския договор. Тъй че, когато беше сключен през 1987 година, Договорът за ликвидиране на ракетите с малък и среден обсег веднага се превърна в първа крачка към изхода от спиралата на оръжейната надпревара. По онова време аз още бях студент и си спомням добре, че унищожаването на ракетите „Пършинг-2" от страна на НАТО, и съветските SS-20 от страна на Варшавския договор за мене беше огромна крачка към мира и разбирателството. И в никакъв случай не искам отново да се връщам в епохата на 1980-те години.

Решение има

Всъщност никак не е трудно да се намери изход от сегашната ситуация. Вместо да се отказват от договора, НАТО и Русия трябва (както тогава) да седнат край масата за преговори и да обсъдят как могат да го спасят. Тук веднага ще се обадят песимистите с твърдението, че за тази цел липсва обаче взаимно доверие: Русия анексира Крим и нападна Източна Украйна – как да вярваш на такъв партньор? Откъм Москва пък също ще попитат: Как изобщо можем да вярваме на НАТО, след като те вече от години струпват все повече войници и оръжие по западната граница на Русия, а в момента в Скандинавия провеждат най-голямото си учение след края на Студената война?

Но нека да припомня, че и през 1987 година взаимното доверие между Изтока и Запада не беше по-дълбоко. И въпреки това ракетите бяха ликвидирани, а светът стана по-сигурно място за живеене. Защо да не стане така и днес?

Затова: Хайде, господа, заповядайте на масата за преговори!