Русия и Украйна: историята на един конфликт

През декември 1991-а Украйна, Русия и Беларус подписват разпадането на СССР. Москва явно разчита да запази влиянието си в рамките на Общността на независимите държави и чрез доставки на евтин газ. Но не се случва така. Русия и Беларус създават държави съюзници, а Украйна все по-често започва да насочва погледа си на запад. На снимката: Л. Кравчук, Н. Назарбаев, Б. Елцин и Ст. Шушкевич.

Украйна наследи от СССР почти милионна армия и третия по големина ядрен арсенал в света. Киев се отказа от ядрените ракети, предавайки ги на Русия в замяна на икономическа помощ и гаранции за сигурност. Това беше договорено в Будапеща през 1994 година. На снимката са лидерите на Русия и САЩ Борис Елцин и Бил Клинтън. Западът не интегрира Киев в своите структури, а реакцията на Русия беше сдържана.

До първата дипломатическа криза между Москва и Киев се стигна при президента Путин. През есента на 2003 г. Русия започна да строи диги в Керченския проток в посока към украинския остров Тузла. Киев счете това за опит за промяна на границите. Конфликтът бе решен след лична срещу между президентите на двете държави. Строителството бе спряно, но появата на първите пукнатини в отношенията беше факт.

На президентските избори в Украйна през 2004-а Русия активно поддържаше проруския кандидат Виктор Янукович, но неговата победа на бе зачетена заради подозрения във фалшификации. Президент стана прозападният политик Виктор Юшченко. Неговата победа маркира преломен момент в политиката на Русия към Украйна, а Москва си постави за цел да не допуска вече подобни "цветни революции".

По времето на президента Юшченко Русия на двата пъти спря газовите доставки, преминаващи през Украйна - това стана през 2006 и 2009 година, което доведе и до временно спиране на транзита на газ за Западна Европа. На снимката: служител на Газпром на 200 метра от украинската граница в Курска област през 2009 година.

Ключовото събитие стана през 2008 година: На срещата на НАТО в Букурещ президентът Джордж Буш предложи да се даде перспектива за членство в Алианса на Украйна и Грузия. Путин рязко се обяви против и даде да се разбере, че не признава пълната независимост на Украйна. В резултат на това Германия и Франция блокираха плана на Буш. На Украйна и Грузия бе обещано членство в НАТО, но без конкретна дата.

Без перспектива за прием в НАТО, Украйна избра икономическото сближаване с ЕС. През лятото на 2013-а Москва започна да оказва натиск с цел да откаже властта в Киев от тези намерения. В резултат правителството на Янукович прекрати подготовката за подписване на споразумение за асоцииране към ЕС. След това в Украйна избухнаха протести, а през февруари 2014 г. Янукович бе принуден да бяга в Русия.

По време на вакуум във властта в Украйна Русия анексира полуостров Крим през март 2014-а. Този повратен момент даде началото за необявена война, която продължава и днес. На снимката: руски военни в Симферопол, Крим през март 2014 година.

Руски и местни паравоенни структури провокираха избухване на сепаратизъм в Донбас. Провъзгласени бяха две "народни републики" в Луганск и Донецк, ръководени от руски военни, облечени в униформи без опознавателни знаци. Киев реагира бавно, изчаквайки резултата от президентските избори в края на май 2014-а. След това украинските власти прибегнаха до широкомащабна употреба на сила.

В началото на 2015 сепаратистите преминаха в широко настъпление. Киев обвини Москва в тайно използване на военни сили. Русия отричаше. Украинските сили претърпяха поражение в района на Дебалцево. С посредничеството на Германия и Франция беше подписан договорът "Минск 2", но това споразумение и до днес си остава само частично изпълнено.

През 2021 се стигна до ново изостряне на отношенията. Русия на два пъти - през пролетта и есента - разположи свои войски по западната граница. Украинското и западните разузнавания съобщиха за опасност от евентуално въоръжено нападение. Москва настоява за гаранции, че Украйна няма да бъде приета в НАТО и обяви, че докато това не се случи, няма да изтегли войските си от границата.