По-добре ли се живее в Крим днес?

Графити и плакати с лика на героя Владимир Путин: за броени дни през пролетта на 2014 година униформени (без отличителни национални знаци) окупираха сградите на правителството и парламента в Симферопол, а по-късно и казарми на украинската армия в автономната република Крим.

Въпреки протестите и в явно нарушение на украинската конституция, на 16 март 2014 г. беше проведен незаконен референдум за присъединяването на Крим към Русия. Беше забравено, че през 1954 г. Крим е преотстъпен от Руската съветска социалистическа република (РССР) на Украинската съветска социалистическа република (УССР). Референдумът подпечата присъединяването на полуострова към Русия.

След референдума започна преследване на всички противници на анексията. И най-вече на кримските татари, чието Върховно представителство - Меджлисът - през 2016 г. беше обявен за екстремистка организация. Извършени бяха множество обиски и арести, което върна лошите спомени от 1944 година: тогава кримските татари са обявени от съветската власт за "врагове на народа" и са депортирани от Крим.

През пролетта на 2014 година са спрени всички украински телевизионни канали и днес на полуострова се излъчва само аналогова руска телевизия. Независимият ТВ-канал на кримските татари ATR, който се застъпва за териториалната цялост на Украйна, излъчва програмата си от Киев. Забранени са и много други медии.

Украинското законодателство забранява на чужденци да влизат в Крим без разрешение от украинските власти. Нарушителите се наказват със забрана за влизане на територията на цяла Украйна. Легалното влизане на полуострова става през контролни пунктове по "административната граница" между Крим и континенталната част на Украйна.

ЕС и САЩ не признават анексията на Крим от Русия и наложиха санкции. Те включват и забрана за закупуването на недвижими имоти или фирми в Крим. Забранен е вносът на стоки от Крим в страните от ЕС и в САЩ. Отделно от това Западът наложи и персонални санкции срещу отделни физически лица, фирми и организации.

Кримските граждани, гласували за присъединяването към Русия, още чакат Путин да изпълни обещанията си: мост, свързващ Крим с територията на Русия, газопреносна връзка и нови електроцентрали. Хората се надяват да бъдат решени и социалните им проблеми. Но доходите им изостават от ръста на цените. За прояви на недоволство и локални протести информации има само в социалните мрежи и независимите медии.

Строителството на мост през Керченския пролив върви на пълни обороти. Обществената поръчка на стойност около 3,7 милиарда евро беше възложена на една от компаниите на руския олигарх и близък приятел на Путин Аркадий Ротенберг. Съоръжението с четири автомобилни ленти и две ж.п.-линии трябва да бъде завършено до края на 2019 година.

Дребният бизнес в Крим страда от преразпределянето на собствеността в полза на руски бизнесмени. Както съобщава Радио "Свобода", броят на малките фирми в Крим е намалял от 15 хиляди (през 2014 г.) на около 1000 (през 2016). Сериозни проблеми имат също и собствениците на имоти по крайбрежието. Съдилищата имат право да обявяват за невалидни всички документи за собственост, издадени преди анексията.

За три години броят на туристите в морските курорти е намалял с почти 30 процента. Железопътните връзки са прекъснати, а полетите са скъпи. Круизните кораби вече не акостират на полуострова - последица от санкциите на ЕС.

След анексията жителите на Крим могат да си купуват някои стоки, например SIM-карти за телефон, само срещу представяне на руски паспорт. Но с издаден на полуострова паспорт те не могат да пътуват до страни от ЕС или САЩ. Печеливши от анексията са пенсионерите с руски паспорти: пенсиите им са приравнени с тези в Русия, а жените могат да се пенсионират на 55, вместо на 60 години.