Откъснати от света: как живеят менонитите

Историята на менонитската общност в провинция Чихуахуа може да бъде проследена до около 1920 година. За първите преселници от най-голямо значение са били плодородните земи, изолацията от външния свят и съхраняването на тяхната религия. И до днес те остават верни на тези традиции. Хората от общността преживяват, отглеждайки царевица, чили, чушки, памук и лук.

Момиченце кара трактор в Буенос Айрес. Това менонитско селище обаче няма нищо общо с аржентинската столица. Менонитите обикновено ходят на училище само до 12 години. Затова не е необичайно и деца под тази възраст да помагат на полето, да карат трактор или да пришпорват конете по прашните улици.

Засушаването допълнително затруднява живота на менонитите. Екстремната суша е причинила смъртта на този кон (на снимката). В община Асенсион водоизточниците са рядкост, а водата от кладенците стига до повърхността само с помпи, работещи с дизелови генератори. А това я оскъпява и е вредно за природата.

Менонитите в Мексико са потомци на германски и швейцарски преселници. Традиционнно те раждат по много деца - някои семейства имат по повече от десет деца. Докато мъжете са заети със земеделие, жените се грижат за децата, домакинството, добитъка и градината.

Днес за менонитите става все по-трудно да останат изолирани от останалия свят. Съвременните технологии навлизат и в тяхното ежедневние. Обградена от сестрите си Ана, Елена, Каталина и Маргарита, младата Агата гледа в смартфона си. Контактите в нейния указател обаче са ограничени само до други представители на тяхната менонитска общност, например от съседното селище.

Дали на неделната служба в църквата или в клас - жените и мъжете, момичетата и момчетата седят разделени едни от други. В училище най-много са часовете по религия. От училището, чак до смесения магазин - всичко, от което се нуждаят менонитите, са си го построили сами и го получават в рамките на своята собствена общност.

Освен за училище и за работа, децата на менонитите трябва да имат време и за игри. Компютърните игри обаче са забранени, затова пък децата могат да играят със собственоръчно изработени хвърчила, дървени играчки, катерушки, люлки, както и с многобройните братчета, сестричета и приятелчета, с които могат да лудуват на воля.