Може ли антиваксърството да стане държавна политика?

След сянката, хвърлена върху бъдещата управляваща коалиция в България от царската партия, все по-сериозна ми се вижда заплахата от една друга корона - тази на вируса.

Отричането на вируса и ваксините е част от политическия дебат

Голяма част от протестната енергия през миналата година беше насочена срещу антипандемичните мерки: като водач на листа проф. Андрей Чорбанов успя да влезе в парламента с цели 80% преференции, доц. Мангъров се задоволи със статута на медийна мегазвезда, а партията ИТН онзи ден съвсем открито застана зад някои конспиративни теории, ако съдим по изказването на Тошко Йорданов в парламента. Нямало смисъл от ваксините, защото случаите нараствали дори там, където над половината от населението било имунизирано, докато ето на - България, макар последна по ваксинирани, все още е в зелената зона.

Само мимоходом да споделя лаишкото си обяснение на този феномен. Всеки, който е ходил в чужбина, знае колко рядко населени са българските градове, забелязал е, че ние по-малко общуваме извън семейния кръг, не се целуваме и дори рядко подаваме ръка. А че наесен Делта вариантът ще дойде и тук и смъртността ни ще подскочи отново до първите места в света - в това няма никакво съмнение. Но разсъждението ми е само социологическо.

Реториката се променя, когато се сблъскаш с реалността и политическата отговорност

Какво става с динайърската енергия, когато се добере до властта? Видяхме как Стойчо Кацаров от скептик плавно премина към едни по-разумни позиции по темата с коронавируса и дори призовава да се ваксинираме. Дали защото прекара коварната болест, дали защото стана министър?

Можем да си представим едно правителство на ИТН, което превръща антиваксърството в държавна политика. Отказваме зелените европейски паспорти, оставяме вируса на самотек и всеки да се спасява поединично. Катастрофата за българския туризъм и изобщо за контактите ни със света ще бъде неизмерима. И пред заплахата България да се превърне в здравно гето, най-вероятно г-н Чорбанов, или който поеме ресора, също като д-р Кацаров, ще намери начин елегантно да пренасочи критиките си от пандемията към конкретните мерки на предишните управляващи. С което ще разочарова онези предпочели го избиратели, които се боят от налагането на нов световен ред посредством ваксините, облъчването ни от 5G мрежите и пръскането ни с отрови от самолетите на НАТО.

Големият въпрос е има ли право едно управление да налага задължителни мерки на населението си? От безобидните маски и дезинфекцията на ръцете през осигурените безплатни ваксини до карантината и пълния локдаун. Новите популисти ги наричат "биофашизъм", отричайки правото на политическата власт да налага извънредни мерки по какъвто и да било повод, тъй като отделният индивид за тях е по-важен от групата.

Впрочем същия дебат, макар в по-мека форма, помним, когато налагаха задължителните колани в автомобилите и когато забраняваха пушенето в затворени пространства. Да продължавам ли нататък? Дебати за наркотиците, за секса с малолетни, за допинга в спорта, за търговията с органи... С една дума - всеки път, когато общественият интерес влезе в противоречие с личните желания на индивида. Енергията, генерирана от подобни раздразнения, има сериозен разрушителен потенциал.

Какъв е профилът на Ковид скептиците и антиваксърите?

Интересното в случая на Ковид кризата е, че именно либерално настроените хора по-скоро приемат мерките срещу епидемията. В Америка например около 90 на сто от демократите са се ваксинирали, срещу само 50 и нещо републиканци. Как става така, че либералите са на страната на обществения интерес, а консерваторите - на индивидуалните свободи?

Вероятно трябва да разграничим два типа либерали - едните светски, вярващи в науката, другите - подозрителни не само към политиците и медиите, но и към модерната рационалност като такава. Тия вторите са контингентът на антиваксърското войнство.

В тях се преплита политическото и нещо, което напомня сектантство. В английския възникна думата conspirituality - от "коспирация" + "духовност". От една страна, те подозират всеки авторитет в злонамерени конспиративни действия, от друга, развиват своеобразен личен култ към тялото, природността, някакви нови и древни религии, алтернативна медицина и т. н. Наместо като източник на сигурност, тези парадоксални консерватори индивидуалисти виждат общността като заплаха за най-скъпото: здравето, децата, сексуалността. Остава само недоверието да се облече в подходяща форма - заговор на илюминатите или пък ваксини срещу Ковид-19.

Подхранването на това недоверие е свързано с дигиталната джунгла, където се чува само онзи, който вика най-силно и за всяка хипотеза можете да намерите доказателства, качени кой знае кога от кой знае кого. Немалка роля играе и злонамерената пропаганда, например на руските тролове, на които се плаща да внушават, че всичко е много по-лошо отколкото изглежда (впрочем собственото им население се оказа жертва на тази пропаганда, защото недоверието към ваксините в Русия е дори по-високо от това в България).

Докога ще разчитаме на индивидуалната съзнателност и отговорност?

Трудно е да се спори с подобна нагласа, защото срещу аргументи за това, че над този тип ваксини се работи от 20 години или че те предпазват над 90% от ваксинираните, винаги се намира контрааргументът на някаква случка, изровена от мрежата, където някой се разболял или му пораснали рога. Защото, ако перифразирам: смъртта на един е трагедия, а спасяването на милиони – статистика.

Голяма грешка допусна нашето както българско, така и европейско общество с това говорене за доброволно ваксиниране. Създаде се очакване, че с тази беда наистина може да се справим, като разчитаме на индивидуалната съзнателност. Утре, не дай боже, ще почне война - ще ни повтарят - ако обичате, моля, вървете на фронта, ще дават награди за който се запише в армията, ще разиграват лотарии.

Надявам се, че започва да става ясно, че либералното търпение към пандемията почва да се изчерпва. Който не се ваксинира, няма да може да пътува в чужбина. Той ще има правото да продължи да си вярва в своя личен параноичен култ, но вкъщи. Няма да може да работи в сферата на медицината, образованието, туризма.

Във Франция решиха да връщат неваксинираните деца за обучение онлайн вкъщи, ако има установена зараза в класа. Фейсбук, Гугъл и Нетфликс вече обявиха, че ще назначават в офисите си само ваксинирани служители. Заговориха дори за това да се лишават от грижи хора, отказали да се лекуват, което може би е прекалено. Но пък аз бих добавил още една нелиберална мярка - нашата държава да почне сериозно да санкционира медии, които канят отричащи опасността от вируса и им позволяват публично да развиват безотговорните си тези за "грипчето" и "чайчетата", с които то се лекува.

Дали Ковид темата ще се окаже проблем за едно бъдещо управление, ако то е подкрепено както от Ковид скептиците в ИТН, така и от по-отговорните им партньори - остава да видим.

*** 

Защо българите не искат да се ваксинират?