Престъплението, за което никой не искаше да говори

За мнозина поляци, оцелели след Холокоста, името на Келце е свързано с трагични спомени. На 4 юли 1946 г. на това място е извършен последният голям погром срещу евреи в Европа. Жертвите: 42 полски евреи, някои от тях оцелели след Холокоста, а други – току-що завърнали се от емиграция в СССР, където били намерили убежище по време на Втората световна война. Озверяла тълпа от граждани на Келце ги убива с ножове, бухалки и брадви, насъскана от слухове за някакво несъществуващо отвличане на момче-християнин. След този ужасяващ погром десетки хиляди полски евреи, оцелели след Холокоста, решават завинаги да обърнат гръб на родината си.

Трудният път към истината

Полският журналист и правозащитник Богдан Биалек започва да търси истината за случилото се Келце още през деветдесетте години на миналия век - среща се с оцелели от погрома, организира тъй наречения "Марш на спомените". Това се оказва трудна битка, защото истината е твърде болезнена за поляците. Национално-консервативното правителство във Варшава винаги е готово да изтъква заслугите на полското съпротивително движение, смелостта и жертвите в борбата срещу нацистките окупатори. Но предпочита да си мълчи за бруталните убийства на евреи през юли 1941 в Йедвабне, както и на други места в Полша, в това число и такива, извършени след края на войната.

„Дълго време никой не желаеше да говори за погрома”, казва 61-годишният днес Биалек. „По времето на комунизма тази тема и бездруго беше табу. Църквата също не желаеше да има нищо общо с този въпрос”, допълва той.

Полският журналист и публицист смята, че всяко престъпление е като незараснала рана, която човек влачи със себе си завинаги, а процесът на изцеление може да започне само с признаването на истината. Той започнал да конфронтира хората от Келце с истината за събитията от юли 1946 и установил, че не всички, които отказвали да го изслушат, са антисемити. Когато през 2000 година организирал първия „Марш на спомените”, Биалек не срещнал почти никаква подкрепа от обществеността: „Дойдоха осем журналисти, а останалите четирима бяхме организатори”, спомня си той.

Осмисляне на миналото

Междувременно Биалек се ползва с подкрепата на кмета на Келце, както и на много от неговите жители, които не желаят повече да се премълчава тази тъмна страница от историята на града. „Миналата година в марша се включиха няколкостотин души, но бих излязъл и сам – от името на целия град”, казва Биалек.

Днес къщата на улица „Przy Planty” 7/9, пред която евреите навремето били брутално пребити, се отличава от останалите сгради единствено по паметните плочи на фасадата. В приземния ѝ етаж се е настанило и едно сдружение, основано от Биалек, където той често държи речи срещу расизма.

Полският документалист Михал Яскулски и неговият американски колега Лорънс Лоуингър преди няколко седмици завършиха филм, посветен на опитите за осмисляне на миналото в града на погрома. В „Пътуването на Богдан” оцелели от погрома разказват спомените си. По повод 70-та годишнина от трагичните събития филмът ще бъде показан и в Келце.