"Обичам нашите 13 века, трите морета, прохода Шипка" – DW – 17.05.2016
  1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Обичам нашите 13 века, трите морета, прохода Шипка"

Татяна Ваксберг17 май 2016

Една думичка и нейните производни неусетно превзеха България. В политиката, на улицата, на масата - отвсякъде се лее патриотизъм. При това със замах, достоен за 19 век, пише в коментара си нашата авторка Татяна Ваксберг.

https://p.dw.com/p/1Ip2A
Снимка: BGNES

Колкото по-сигурно стои в Европа, толкова повече България се затваря в себе си. Доказателството е преди всичко езиково, а ключовата думичка е “патриотизъм”. Ще я чуете от всяка партия и почти зад всяка държавна инициатива. Цветанов и Борисов се хвалят с “патриотичната” десница, която били обединили, Найден Зеленогорски се гордее с “дясноцентристкото патриотично правителство”, което подкрепя, а онзи ден Първанов изглеждаше доволен от формирането на “коалиция ляво-център с патриотичен характер”. Да не говорим за “Атака” и Патриотичния фронт, които покрай бизнеса с патриотизма натрупаха цяло състояние от гласове.

Феноменът, разбира се, не е само езиков. Завладял е музикалния свят, където се очаква да харесваш някой певец заради произхода му, а не заради песента му (каквито бяха призивите в подкрепа на иначе чудесната Поли Генова). Обсебил е и законодателството, което аргументира своята нормотворческа издържаност именно с патриотизма (както казва Меглена Кунева, “патриотизмът е част от новия закон за училищното образование”). Превзел е и градоустройството, за което вече не са достатъчни истинските археологически разкопки на истински античния град Сердика. Те изглеждат твърде семпло за патриотичния императив на времето и затова се налага древната Сердика да бъде „разкрасена” със стиропор, бетон и ако трябва с пайети, докато не добие по-внушителен вид, който да си заслужава патриотичното чувство.

Татяна Ваксберг
Татяна ВаксбергСнимка: DW/P. Henriksen

"Обичам Барона, Крушата също"

Патриотизмът е и определение, което залепва върху всяко действие, придобило публичност - независимо от характера му: “патриотични” са хайките на Динко от Ямбол, победите на българските спортисти, строежът на магистралите, успехите в детските олимпиади, намерението да направиш някакви хора на сапун... Патриотично се оказа да пишеш книги, които да “прославят България”, или пък да правиш филми, които да взимат награди. Накратко: думата „патриотизъм” се употребява повсеместно и неизбирателно.

Объркани от този миш-маш, медиите започнаха да делят патриотизма на истински и фалшив, поощрявайки първия и низвергвайки втория. Бърз преглед на публикациите от последните два месеца показва впечатляващо разнообразие от определения за “лошия” патриотизъм. Той е “криворазбран”, “фалшив”, “камуфлажен”, “бабаитски”, “биячески”, “чалгарски”, “недодялан”, “ура-патриотарски”. Накратко: “чеверме-патриотизъм”, въвеждан и практикуван от “анцуг-патриоти”.

Този подход е направо похвален за медии, които заемат 113-о място в световната класация за свободата на словото. Но той не може да скрие от погледа нещо друго: темата за патриотизма доминира общественото пространство със замах, достоен за 19-и век. И в нея (почти) няма място за ирония към самата идея за патриотизма. Това е огромната разлика между коментарите днес и коментарите по същата тема отпреди две десетилетия.

"Как ги обичам и още милея"

Преди 16 години групата “Уикеда” записа парчето си “Обичам”, в което подложи на гавра всички патриотични достижения на времето:

Обичам Камата, модерния ляв,

обичам го този колос балкански,

а тия футболни победи

как ги обичам и още милея.

Обичам Барона, Крушата също,

Маймуняка, Кръстника, Ганеца, Роко -

толкова са ми симпатични,

обичам тепиха.

А как те обичам, тигре, тигре

и тебе Ферари с цвят червен,

нашата система 4-4-2.”

Разликата между тогава и сега е в обхвата на иронията - “Уикеда” се подиграваха и с чалга-парчетата, и с натрапваната необходимост да се “обича” красотата на българската природа. Тоест - не деляха патриотизма на добър или лош, а се присмиваха като цяло на перспективата, през която “патриотичното” те принуждава да разглеждаш света:

“Обичам наш'те тринадесет века

Трите морета, прохода Шипка

Обичам нашите Солунски братя,

древните войни, славните битки.

(...)

Когато съм овчарче и овците паса

съм много благодарен, макар и сиромах.

Обичам Изаура, вдовицата в бяло,

и трите съдби на Освалдо.”