На Балканите се разпростира омразата – DW – 24.02.2017
  1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

На Балканите се разпростира омразата

Зоран Арбутина
24 февруари 2017

Насилието срещу малцинствата започва с езика на омразата. На Балканите малцинствата много често биват заклеймявани с дискриминиращи обиди. А от хейтърството до физическата разправа има само една крачка.

https://p.dw.com/p/2YAnk
Kroaten stimmen in Referendum für Verbot der Homo-Ehe
Протести срещу хомофобията в СърбияСнимка: STR/AFP/Getty Images

Най-омразната фигура за феновете на Динамо Загреб е бившият председател на футболния клуб Здравко Мамич. Особено загребските ултраси "Bad Blue Boys" го мразят от цялото си сърце.Те го обвиняват, че е "купил" клуба, за да го ръководи като семейна фирма и да го използва като частна машина за пари. Ултрасите изразяват своя гняв и омраза в най-различни графити. Сред най-разпространените има и такива: "Мамич, мръсна маймуно!", "Мамич - долен педал!" А когато някой е особено силно възмутен, пише: "Мамич, ти си циганин!" И като най-силен израз на омраза, ултрасите изпръскват със спрей по стените: "Мамич - гаден сърбин!".

Завръщане към реалността

"Само по себе си това не е ново явление. Сескистките, расистките и националистическите обиди отдавна са част от ежедневието на най-младата страна-членка на ЕС", казва активистката от центъра за мирни изследвания в Загреб Цвета Сента. Преди подобни изявления и подобен хейтърски език се употребяваха най-вече в личната сфера. "Новото от няколко години насам е, че езикът на омразата беше пренесен в общественото пространство от политиците и други обществени личности. Като че ли беше прекрачена една бариера. Хейтърският език, с който биват атакувани политическите противници и инакомислещите, междувременно стана нещо обичайно", казва тя. Този феномен е специфичен обаче не само за Хърватия. В целите Западни Балкани дискриминационният и вулгарен език вече доминира обществения живот. Съвсем наскоро, по време на мача между вечните съперници в сръбската лига "Партизан" и "Раднички", феновете на "Раднички" обиждаха тъмнокожия бразилски футболист на "Партизан" Евертън Луис по най-брутален начин. След мача 28-годишният футболист напусна терена със сълзи на очи.  А треньорът на "Партизан" Марко Николич разочаровано заяви, че този инцидент е "завръщане към реалността в сръбския футбол".

Европейска тенденция

Този хейтърски език в общественото пространство срещу сексуалните и етнически малцинства има традиция в региона на Западните Балкани. "Понастоящем обаче се разпространява много силно и започва да доминира обществения дискурс", казва Йохана Даймел от дружеството за Югоизточна Европа в Мюнхен. "Това е свързано и с факта, че въпреки процесите на сближаване с ЕС, страните от Западните Балкани все още не са напреднали достатъчно в прилагането на принципите на демократичната правова държава", казва балканската експертка. Разочарованието от намаляващите изгледи за скорошна евроинтеграция и често лошата икономическа ситуация е голямо и напреженията в обществото растат. "Вследствие на това в медиите без никакви задръжки се разпространява хейтърски език, срещу който липсва каквато и да било съпротива", казва Йохана Даймел.

Rassistischer Missbrauch gegen Mittelfeldspieler Everton Luiz
В Белград бразилският футболист Евертън Луис стана жертва на расистки обидиСнимка: Getty Images/AFP/STR

Езикът на омразата пасва добре и на европейското развитие и дори бива подсилен от него. Защото и в други европейски страни като Франция, Унгария, Полша и Нидерландия десните популисти поставят под въпрос либералната демокрация. "Национализмът е в подем, а лозунгите срещу декадентския Запад се харесват. Подобни настроения се радват на подкрепа и в Западните Балкани", казва Йохана Даймел.

Омаловажаване на омразата

Особена загриженост буди хейтърският език срещу етническите малцинства. Хейтърството намира благодатна почва на Балканите. От друга страна, с него лесно може да се злоупотребява заради политически цели. Дори смятаният за забравен войнствен език се завръща на политическата сцена. Отново се говори за война и за промени на границите. "Тази тенденция е взривоопасна", казва Йохана Даймел и припомня, че "войната не избухва от само себе си, а се подготвя, отчасти и чрез езика". Цвета Сента смята, че държавните институции носят голяма отговорност за това развитие. Въпреки че в законодателството езикът на омразата и престъпленията от омраза са наказуеми деяния, които трябва да се преследват от закона, в действителност те биват омаловажавани и игнорирани от държавните институции. "От една страна, това кара хората да се чувстват нежелани и застрашени. От друга страна, хейтърството насърчава насилието. Този, който дискредитира някого като сърбин или циганин и го обявава за нежелан, много бързо може да пристъпи и към физическо насилие", посочва Цвета Сента.

Под повърхността...

Гражданското общество не иска да се примири с положението и се съпротивлява. Безброй неправителствени организации в целия регион се ангажират в борбата срещу хейтърството, разкриват случаи на престъпления от омраза и алармират властите. Много често обаче самите те биват маргинализирани и атакувани. "Много често хората, които се осмеляват да се противопоставят на езика на омразата, сами стават негови жертви", казва Йохана Даймел. Правозащитниците в региона получават сериозна подкрепа от чужбина и най-вече от ЕС. Загребската активистка Цвета Сента се опасява, че колебливите перспективи за пълноправно членство ограничават възможностите за оказване на влияние. "Без външен контрол намалява и принудата за друг начин на поведение", казва тя. И тогава под повърхността на култивираното поведение много често изплува грозното лице на сексизма и расизма.