Ксенофоби ли са германците?

Хората, които съжителстват с чужденци, са по-толерантни с тях отколкото останалите. До този извод са стигнали двама психолози от Лайпцигския университет - Елмар Брелер и Оливер Декер. Те са анализирали представителни анкети за десноекстремистките нагласи в Германия, които се правят на всеки две години.

Ксенофобията е по-широко разпространена сред гражданите на новите (източни) федерални провинции. Вероятно това се дължи на факта, че само 36 процента от източногерманците имат редовни контакти с мигранти, докато в старите (западни) провинции това се отнася за 3/4 от хората. Отхвърлянето или неприемането на чуждото е широко разпространено сред германските граждани. Общо 37 процента от анкетираните смятат, че в Германия живеят прекалено много чужденци. Ако към тях прибавим и онези близо 28 процента, които отчасти споделят това становище, ще излезе, че над половината от германците се настроени срещу чужденците. Отчасти тези настроения са в основата на широко разпространеното схващане, че чужденците идвали в Германия за да се възползват от социалната система на германците, или че трябва да бъдат връщани откъдето са дошли, тъй като не достигали работни места за самите германци.

Младите - по-толерантни?

В Източна Германия една трета от гражданите от всички възрастови групи са настроени ксенофобски, а в старите провинции най-толерантни спрямо чужденците са най-младите. С напредването на възрастта обаче ксенофобските нагласи се увеличават за да се изравнят с тези в новите провинции при поколението на над 80-годишните. Западногерманците обаче са по-големи антисемити от източногерманците: всеки десети на Запад и всеки 16-ти на Изток. Антисемитските настроения намаляват рязко сред високообразованите, сочи друг извод в изследването.

Според Елмар Брелер, ксенофобията е "наркотикът" на десния екстремизъм, в чиято основа стои теорията за авторитарния характер. Близо 20 процента от анкетираните се изказват в полза на диктатура при определени обстоятелства, а близо 19 процента не биха имали нищо против един "фюрер, който да управлява за общото благо с твърда ръка".

Съавторът на изследването Оливер Декер се опитва да обясни разликите. " С разпадането на общностите, които интегрират авторитарно членовете си, възникват авторитарни агресии. Първоначално, и на Запад след войната, съществува приемственост. Просперищата икономика спомогна за това, западногерманците да се идентифицират със силата и властта. Тази нова идентичност компенсира загубата на идентификацията с нацистката идеология.

Либерализирането на обществото в Източна Германия стана възможно едва след падането на Берлинската стена. Въпреки това идеалите на родителите не остават без последствия за родените след 1981 година в Източна Германия. Същото се отнася и до родените преди 1930 година", твърди Оливер Декер.

Несигурността поражда отрицателин нагласи

Въпреки млиардните помощи за източната част на страната, безработицата там си остава висока, а това поржада несигурност. Несигурността от своя страна увеличава склонността към ксенофобия сред младите и уклона към авторитарна дясна политика. Същевременно хората, които смятат, че в Германия има прекалено много чужденци (50%) и оценяват културните различия като вредни (37%), се чувстват в неравностойно положение. Тези хора се чувстват застрашени от "другите" и от "чуждото", се казва още в изследването.

АГ, ДПА, К. Цанев; Редактор: Е. Лилов